Archive for the ‘Риби’ Category
Ямагучи огон,Ранчу,Червена шапка…
Доплуваха нови риби;Кои ямагучи огон 10 см.и Златни рибки Ранчу 7 см., Червена шапка 6 см.,Червен воален шлаер 7-8 см.
Време за основно почистване и подготовка за зимата.
В началото на ноември е време за основно почистване на езерото.С помощта на кеп или водна прехосмукачка изваждаме падналите листа,тиня и клечки
като внимаваме между листата да не останат рибки!
Сменяме до 1/2 от водата,така ще подобрим физико-химичните параметри.Можем да добавим и по 1 кг.на 1000 л. нейодирана сол.Езерото,който оставяме без рибно население през зимата третираме с малки количества гасена вар(примерно 100 гр.на 10 м2).Ако го пресушаваме, покриваме водните разтения с дебел слой шума.
Рибките от плиткито езерце трябва да преместим за зимуване в по-дълбоко(над 100 см.) или в просторен добре аериран, покрит аквариум.Желателно е да се приготвим за покриване на малкото езерце още при първите слани.Задължително го аерираме с помощта на компресор,става и с помпичка за аквариум.Водопада и филтра поставени над повърхността при миносови темпертури изключваме.
Продължаваме да храним рибките,но с по-малки количество храна.Коите и лина спират да се хранят при температура на водата под 8•С,а златните рибки под 4•С.
Увеличете количеството на храна
С намалението на температурата в началото на есента можем да увеличиме количеството храна.По този ще подготвим нашите риби
за зимните месеци.
През есента започва подготовката за зимата.
До когато позволява температурата продължаваме да храним рибите интензивно.Така те ще укрепнат за зимния период.Японския шаран и лина престават да се хранят при температура на водата 8•С,а златните риби,орфите и червеноперките при 4•С.
През октомври-ноември е важно да подготвяме езерцето за зимата.Необходимо е да почистваме дъното и повърхността от листа и тиня.Също така трябва да подрязваме тръстиката и другите растения.Трябва да подменяме 1/2 от водата.
За високите котловини полета и северна България е по-добре да покриваме малките езерца с фолио поставено на временна здрава конструкция.
Болести при езерните риби през лятото
През лятото основния проблем в малките декоративни езера са свързани с претоплянето им!
С повишаването на температурата рибките стават по-активни в търсенето на храна.Даваме им предимно по-лека плуваща(люспи,гранули,топчета,гамарус) в количество, което могат да
консумират за 5 минути.При температура на водата над 30•С спираме временно да ги храним,защото физиологичните процеси се увеличават, както и потребността от кислород.За целта увеличаваме аерацията(фонтан,водопад,аератор)и периодично опресняваме водата( през „горещите дни“ – ежедневно)
Еритродерматит (червенка)
Erythrodermatitis
Етиология: Причинител са различни видове условно патогенни бактерии, а може би и вируси.
Клинична картина:Болестта е характерна за лятото.Засяга 2-3 годишните рибки. При острата форма се различават кървави петна по коремната и гръдната част, частично нарушаване на перките. При хроничната форма се наблюдават язви, подуване на стомаха, настръхване на люспите. Нанася поражение на вътрешните органи.
Лечение: Към храната се добавят 10 %комбинирано широкоспектърни антибиотици(тетрациклин 250 мг.и хлорнитромицин 250 мг.) и сулфамиди(фуразолидон 10г./кг.). За хомогенизирането на сместа се използва няколко капки растително масло. Заболелите риби се отделят в продължителни вани с метиленово синьо 10 мг/л.и хлорнитромицин 25 мг/л.Водата периодически се подменя и се добавят нови лечебни дози .Язвите се обработват с капка 0.1 %(1 гр.на 1 литър) на метиленово синьо или 0,05%(0.5 гр.на 1 литър) трипафлавин през 12 часа.По-едрите екземпляри могат да бъдат инжектирани в коремната празнина с мл. Байтрил.
Чрез живата храна,растения или нова риба можем да заразим езерцето с ектопаразити!
Erythrodermatitis
Етиология: Причинител са различни видове условно патогенни бактерии, а може би и вируси.
Клинична картина:Болестта е характерна за лятото.Засяга 2-3 годишните рибки. При острата форма се различават кървави петна по коремната и гръдната част, частично нарушаване на перките. При хроничната форма се наблюдават язви, подуване на стомаха, настръхване на люспите. Нанася поражение на вътрешните органи.
Лечение: Към храната се добавят 10 %комбинирано широкоспектърни антибиотици(тетрациклин 250 мг.и хлорнитромицин 250 мг.) и сулфамиди(фуразолидон 10г./кг.). За хомогенизирането на сместа се използва няколко капки растително масло. Заболелите риби се отделят в продължителни вани с метиленово синьо 10 мг/л.и хлорнитромицин 25 мг/л.Водата периодически се подменя и се добавят нови лечебни дози .Язвите се обработват с капка 0.1 %(1 гр.на 1 литър) на метиленово синьо или 0,05%(0.5 гр.на 1 литър) трипафлавин през 12 часа.По-едрите екземпляри могат да бъдат инжектирани в коремната празнина с мл. Байтрил.
Чрез живата храна,растения или нова риба можем да заразим езерцето с ектопаразити!
Използваме жива храна само от източници където не живеят риби!Новите риби и растения се карантинират и преминават през лечебни вани:
разтвор на Калиев перманганат 1 гр.на 1о л.(10 минути)
или разтвор на Малахитово зелено 6 мг. на 10 л.(3 часа)
или разтвор на Хлорнитромицин 250 мг.на 10 л.(3 часа)
За дезинфекция в езерото използваме 1 гр.негасена вар на 1000 л.!След 2 часа сменяме водата.Тази процедура се извършва неколкократно.Паразитите по кожата червей или ракообразни внимателно се отстраняват,а раничките дезинфекцират с капка метиленово синьо
Пролетни заболявания на езерните рибки
В преходния период след зимата,когато външните фактори постоянно и рязко се менят,а и рибките са изтощени от продължителното гладуване най-често се появява Сапролегиоза(Дерматомикоза)
Сапролегиоза (дерматомикоза)
Saprolegniosis
Етиология: Това е гъбно заболяване. Гъбните хифи се локализират по повърхността на тялото, особено по рани, перките или на неоплоден хайвер.
Клинична картина: Добре видими нежни власинки – 1–2 мм.
Лечение: Лечението е 1 табл. 10 гр аквариумна(нейодирана) сол, на 1/2 л.за 5 минутна баня(водатапрестояла или от езерото,добре аерирана,съда покрит).В езерото подменяме до 1/2 част от водата и слагаме до 2 кг нейодирана сол на 1 м3 и 1гр. метиленово синьо на 1 м3 вода.През ден сменяме 1/2 от водата и добавяме нова порция от горната комбинация.Ефикасно средство за борба се явява и химически чистият меден купроокис 15 мл от 0,1% разтвор на 10 л. Съществуват препарати, съдържащи медни съединения. Ползваме ги съгласно указанията, като внимателно обработваме заразените участъци с капка йодасепт. За профилактика след хвърляне на хайвер добавяме няколко капки трипафлавин до добиването на светлозелен оттенък на водата. Използва се и UV-лампа.
Прогноза: Дерматомикозата често е вторична инфекция и трябва сериозно да се борим и с няколко причинителя като се налага използуването допълнително на антибиотик(хлорнитромицин,тетрациклин или друг).
Пролетта в езерото дойде!
Въпреки променливото мартенско време и резките температурни промени биологическия часовник на рибите отбелязва пролетта.
Рибите се раздвижиха и сега е момента да ги подхраним!Ако има внезапно захлаждане и замръзване трябва да прекратиме.Все още не бива да откриваме покритите с фолио малки езерца,защото още студени нощи предстоят,а и вятъра ще вкара прах,листа и съчки.Следете метериологичните прогнози.
Необходимо е да подменим част от водата.