Езерни риби

Доплуваха  фантастично красиви риби от  Тайван!!!!!!!!!!!!

Всички видове и цветове воални златни риби!!!!!         Оранда(червена,черна,калико,червена шапка,червено бяла,шишарка)                                                                                     Телескоп(червен,черен,калико,червеночерен)                       Лъвска глава  (червена,черна,калико,червено черна,червена шапка)   Руйкин (червен, червеночерен,червенобял,калико)                   Шишарка (черна,червена,бяло червена)                                                           Небесно око (червен,бялочервен)                                                                 Водно око (черно,червено)

За първи път Черна комета Фън Шуй 

ново селектирана черна комета

оранда

Снимките са побликувани в страница ГАЛЕРИЯ –  Езерни риби

Здравей, скъпа! Здравей и честито!

Не съм много по нежностите и може би затова не съм ти писал отдавна. Все нямам време.
Пълня страниците с многословни разкази за други, по-маловажни неща – празни приказки за някакви си баскетболисти, милионери и разглезени звезди. Но днес е третият ден от третия месец – твоят ден, твоят празник. Ако и сега не седна да ти драсна някой ред, сигурно с право ще ми се разсърдиш и повече няма да ме погледнеш в очите.

Знаеш ли, мила, наскоро пак си мислех за теб и докато се чудех как си, се запитах как е възможно нашата връзка да продължи толкова дълго. Да бъде все така силна след толкова години?
Да устои на времето и да пренебрегне разстоянието? По принцип взаимоотношенията са сложно нещо. Хората казват, че искрата угасва, когато влюбените живеят разделени, че трябва непрекъсната комуникация и постоянен контакт. Не им вярвай – аз все още съм по-влюбен от осмокласник в стажантката по физкултура.

Онзи ден се натъкнах на стар албум и докато прелиствах страниците, попаднах на пожълтяла снимка. На нея в цялото си черно-бяло величие бяхме само аз и ти. Просто ние двамата – снимани преди толкова много години от незнаен фотограф някъде в прекрасните Родопи.
Не знам защо, но дълго и мълчаливо останах на тази страница от албума, мислите ми отплуваха към теб.
Явно годините са се търкаляли, без да ги усетя – ако не знаех, че голобрадото момче на снимката съм аз, нямаше никога да се позная. Сякаш виждах напълно различен човек, недокоснат от грижи и отговорности. Човек, с когото някой трябва да ме запознае отново. Но ти!!! Ти, от друга страна, както винаги изглеждаше прелестно.

Взрях се в снимката и прости ми, но не можех да не се възхитя на неповторимите ти меки форми, на прелъстителната ти свежест и ослепителна женственост. Как го правиш?
Как успяваш да останеш вечно млада, жизнена и красива?
Сякаш, колкото повече остаряваш, толкова по-хубава ставаш. Имам чувството, че ако ще и на 1300 години да си, пак ще си неотразима. Започвам да разбирам защо толкова много са те желаели през годините, защо са се опитвали да те отнемат насила, да откраднат с подлост, кръв и жестокост лицето ти и да го запазят само за себе си. Наивници! Нима не знаят, че нито 5, нито 500 години в тъмницата могат да те превърнат в робиня, да задържат оковите върху краката ти.

Вярно е, че си страдала, че са те тъпкали и изтезавали, но винаги си черпела сила от болката и си се изправяла още по-здрава и още по-силна след всяко покушение. Отдавна се каня да те питам, но не е нужно да ми отговаряш: Как така наистина си хем стара, хем млада? Хем малка, хем безкрайна? Хем нежна и уязвима, хем непристъпна и непобедена? Не знам как го постигаш, но не познавам друга такава вълшебница.

Ох, за малко да забравя. Имаш много поздрави от Луис и Боби, сигурно ги помниш, те са двамата американци, които доведох миналата година, за да се запознаете отблизо. Няма да повярваш, но днес и те празнуват. Оказа се, че и те, горките, са безнадеждно влюбени в теб и твърдят, че днешният ден е и техен празник. Луис дори е научил няколко думи на български, за да можете да си говорите. Акцентът му е като на заекваща чайка, но все пак произнася успешно думите „ракия”, „шопска” и „Родино”. Когато доведох тези твои ухажори, тръгнахме да те търсим навсякъде. Качихме се високо в Рила, където в дълбокото синьо на езерата се бяха скрили очите ти. После, водени от древните ти тайни, слязохме в Родопите. Някъде там чухме гласа ти в тъжния плач на гайдите. Ходихме навсякъде – на север и на юг, на запад и на изток, и те откривахме малко по малко, парче по парче. Златните ти къдрици – в Добруджа. Червената ти гъста кръв – в Мелник. Душата ти – в Търново. Но най-важното откритие, моментът на прозрението настъпи в онзи слънчев, топъл ден, в който най-после се добрахме до онова свято място, наречено връх Шипка, и се вгледахме в теб, красавице, отвисоко. Около нас шепнеха толкова призраци, толкова много неумиращи сенки редяха героичните си спомени. Помня как омекнаха коленете ми, как гледката отне силите ми.

Всеки твой син и всяка дъщеря трябва поне веднъж да минат нагоре по пътеката между гробовете на загиналите, да застанат на това свещено място и да те видят в цялата ти прелест. Някои неща могат да бъдат видени само от много, много високо. Погледнахме на юг и видяхме лицето ти – свежо, копринено и червено, с кожа, ухаеща на рози. Погледнахме на север и застинахме, омаяни от зеленото безбрежие на формите ти. После оставихме очите си бавно да се взрат в добрата Стара планина, в изящната извивка на гръбнака ти. Аз винаги съм те разбирал и обичал, но в този момент дори двамата чужденци усетиха магията ти и без да кажат много, оставиха сетивата си да те поемат и да запомнят образа ти завинаги. Ето, че пак започнах да се обяснявам в любов, а ти навярно имаш своите съмнения.

Сигурно ще ме попиташ за изневярата – за 1990 година и за жената с короната и факела. Как така, ще кажеш, си позволявам да те лаская и в същото време да бъда с друга? Знаеш ли – сигурно си права. Единственото ми извинение е, че никога не съм бягал от теб. Никога не съм те предавал. Просто така се е стекъл животът ми. Съдба и обстоятелства. Чувам, че имало още поне един милион като мен. Разхвърляни из цял свят твои обожатели. Може и да сме флиртували по малко, но ако погледнеш в сърцата ни, ще видиш, че те винаги ще бъдат само твои. Няма изневяра.
Няма лъжа. Всеки един от нас те носи със себе си; има те от Южна Африка та чак до Камчатка – стотици хиляди малки парченца от теб, разхвърляни по планетата. Интересно как възприемаш тази странна ситуация? Дали ни усещаш от толкова далеч в себе си така, както ние теб?

Чувам, че на 1 януари (2007) си се преместила в ново жилище. Някъде в Европа. Това означава ли, че като дойда да те видя това лято, няма да те намеря на старото място? Странно, аз пък съм си мислил, че ти винаги си живяла в Европа. Дълго преди да се нанесат повечето съквартиранти. Нищо, важното е, че и те най-после са разбрали значението ти и нямат нищо против да делите жилището. Дано да са добри съквартиранти и да стане по-лесно да се плащат наемът и сметките. Но да се върнем към празника.

Време е да честитя първо на теб, а след това и на толкова много други хора, които би трябвало да празнуват на тази светла дата. Честито на всички твои чеда, които те обичат и милеят за теб. Честито най-вече на тези, които ти останаха верни и не те изоставиха в тежък момент. Прекланям се пред всички тях, защото се бориха за теб и не изгубиха вяра тогава, когато бе по-лесно човек да си стегне куфара и да се откаже от всичко. Знай, че те са хората, на които можеш да разчиташ винаги, които те обичат безпрекословно.Честито на децата ти и на младите, защото в техните бистри съзнания живее надеждата за твоето бъдеще и просперитет. Честито и на хората, които те обичат отдалеч – знай, че те не са те забравили. Някой ден много от тях ще те намерят отново. Честито и на тези, които ти си отгледала, но които казват, че те мразят и вече не вярват във връзката ви. Те също те обичат, макар и да не го осъзнават. Не мога да си представя, че някой може да те мрази.

Според мен тези хора те бъркат с друга. Може би с някоя неверница от рода на някаква държавна институция, да кажем. Честито на войниците ти, които рискуват живота си; на прелестните ти учители, които са ни формирали като хора; на волейболистите, които тренират в мизерия; на красивата танцова двойка, която ни научи да не се предаваме, на учените ти, които работят без пари, на силния ти мъж в Япония и на умния ти мъж в Русе; честито на музикантите ти, които те прославят навсякъде; честито на най-добрите родители на света и на верните приятели; честито на Левски и на ЦСКА; честито на всички, всичко и всеки, който е имал допир с теб. Без значение кой е и откъде е – дали е тук или там, беден или богат, небесен или земен. Нека честитим и на тези безбройни твои синове и дъщери, които са мечтали този ден да бъде действителност и са дали живота си, за да го има. Знам, че и те празнуват някъде, защото, както е казал един от тях, те не умират.Честито и на съседката – тази в югоизточния апартамент, която те нарича комшу и която се беше нанесла в твоя дом за цели 500 години. Днес е светъл ден и за нея, защото на тази дата тя веднъж завинаги се отърва от собственото си мрачно минало и кърваво наследство. Оковите, които се опита да сложи върху този рай, се впиваха в собствените й глезени и я дърпаха неумолимо надолу. Празнувай, съседке – този ден беше толкова необходим на нас, колкото и на теб!

Днес, мила, е хубав ден. Щастлив за всички ни, защото твойта радост принадлежи на милиони хора по целия свят. Ето че за кой ли път твоят празник пристига с пролетта и кокичетата, като обещание за ново начало и невинна хубост. Какво чудесно съвпадение. Писмото ми върви към края си. Уж не бях по нежностите, уж исках просто да ти честитя, а то взе, че се превърна в дълго обяснение в любов. Въпреки това не успях да ти кажа точно какво мисля за теб. Все пак това е спортен вестник, повечето читатели са мъже – няма как да се размекна като табуретка. Затова има голяма вероятност да съм кодирал някое и друго послание до теб в писмото си. Възможно е, да кажем, да съм го направил в различен цвят.

Вглеждам се в твойта стара снимка от албума и отново се прехласвам пред черно-бялата ти прелест. После с усмивка си спомням, че тя е нищо, сравнена с цветния вариант. Ах, ти, хубавице, кога ще спреш да ме изкушаваш от толкова далеч, да ме прелъстяваш и викаш у дома нежно и настойчиво. Чертите ти ме гледат отвсякъде – от спомените, от старите снимки, дори от някакво потайно място в бъдещето. Знам, че не само аз мисля така. Познавам хиляди твои обожатели тук и знам, че макар и далеч, всички сме луди по теб, обичаме те и повечето от нас нямат никакво намерение да те забравят. Истината е, че никога не сме си тръгвали и животът ни е едно голямо, продължително завръщане.
До скоро виждане, Българийо!
Край.

В края на месец октомври 2011 доплуваха от Ozzano Италия следните видове риби:
кои 6-8 см,(кохаку,платинум и голд огон,танчо,беко,саншоку)
златни рибки 8-10 см.(сараза,шабункин,класик)
златни рибки 12-14 см (канарино)
златни рибки 16-20 см (класик)

с Жан-Луйджи и колега